Dec 1, 2007, 8:34 AM

Избор 

  Poetry
565 0 12

Задушен от сълзи в досадната скука,

раните кървави бързаш да ближеш,

мръсен и гневен се ровиш в боклука,

без път, без посока се движиш.

С поредна омраза и свито мълчание

без вяра окайваш разбита съдба,

удавен в морето на мъртво познание,

отчаян загърбваш протест и борба.

Броиш си стотинките, плачеш от яд,

а други те гледат със смях отвисоко,

макар да ухаят на мърша и смрад,

харчат с размах, живеят широко.

В обидно и срамно развихрена участ

превиваш гърба, безплодно мърмориш,

страдаш в страха от поредната глупост

и празни червата в корема къркорят.

Докато сам от калта се спасяваш,

оставаш в света изолиран,

примката сам на живота затягаш

и гаснеш с душа препарирана.

 

 

 

 

 

 

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??