Задушен от сълзи в досадната скука,
раните кървави бързаш да ближеш,
мръсен и гневен се ровиш в боклука,
без път, без посока се движиш.
С поредна омраза и свито мълчание
без вяра окайваш разбита съдба,
удавен в морето на мъртво познание,
отчаян загърбваш протест и борба.
Броиш си стотинките, плачеш от яд,
а други те гледат със смях отвисоко,
макар да ухаят на мърша и смрад,
харчат с размах, живеят широко. ...