Избор
Задушен от сълзи в досадната скука,
раните кървави бързаш да ближеш,
мръсен и гневен се ровиш в боклука,
без път, без посока се движиш.
С поредна омраза и свито мълчание
без вяра окайваш разбита съдба,
удавен в морето на мъртво познание,
отчаян загърбваш протест и борба.
Броиш си стотинките, плачеш от яд,
а други те гледат със смях отвисоко,
макар да ухаят на мърша и смрад,
харчат с размах, живеят широко.
В обидно и срамно развихрена участ
превиваш гърба, безплодно мърмориш,
страдаш в страха от поредната глупост
и празни червата в корема къркорят.
Докато сам от калта се спасяваш,
оставаш в света изолиран,
примката сам на живота затягаш
и гаснеш с душа препарирана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
