17 may 2009, 20:11

Избор...

  Poesía
803 0 29

            
                      Избор...


Любовта ти е Сизифов камък...
Сърцето ти е планина от лед...
Нима е нужно с теб да се познаем...?
И ти, и аз сме някои поред...

Сега какво...? Остава да кръжа...
Или над пропаст с въжена Надежда,
да изловя ония имена,
които във Душата си отглеждаш...?

Почти е спешно вече да разреждаш...  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Танюш,какво ще изловиш пък и защо ли ти е нужно?На леда,слънчевата целувка му е майката
  • А бе доста разреди, Танче...чакам следващото ти стихо. А за този стих - въпросителни до дупка!
  • Браво, чудесен стих!!!
    И никакво разреждане /за теб, де /, чашата - до дъно, така е по-сладко
    Всичко е една голяма генерална репетиция... след което е истинският пир за душата с любовта на Единствения!
    Прегръдки, Таня, много ми хареса стихото!!!
  • Таня!*

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...