17.05.2009 г., 20:11

Избор...

805 0 29

            
                      Избор...


Любовта ти е Сизифов камък...
Сърцето ти е планина от лед...
Нима е нужно с теб да се познаем...?
И ти, и аз сме някои поред...

Сега какво...? Остава да кръжа...
Или над пропаст с въжена Надежда,
да изловя ония имена,
които във Душата си отглеждаш...?

Почти е спешно вече да разреждаш...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Танюш,какво ще изловиш пък и защо ли ти е нужно?На леда,слънчевата целувка му е майката
  • А бе доста разреди, Танче...чакам следващото ти стихо. А за този стих - въпросителни до дупка!
  • Браво, чудесен стих!!!
    И никакво разреждане /за теб, де /, чашата - до дъно, така е по-сладко
    Всичко е една голяма генерална репетиция... след което е истинският пир за душата с любовта на Единствения!
    Прегръдки, Таня, много ми хареса стихото!!!
  • Таня!*

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...