12 dic 2008, 10:34

Избор

  Poesía » Civil
824 0 2
ИЗБОР

Далеч останахте в живота ми, деца.
С нищо ли не стоплих вашите сърца?
Това ли бе отплатата в живота,
който аз създавах през годините с любов?

Не искам аз за нищо да ме съжалите -
спокойно изживявам тука дните.
С любов към хората аз днес живея,
така спокойно ден след ден старея.

Годините минават в търсене на обичта -
открих я тук и няма да я разтопя.
Търсете я и вие там, където да е тя,
в душите и сърцата да остане любовта.

В живота аз на никой няма да се сърдя,
във вашия - преценете си сами.
Това, което от сърцата ви извира,
живота по своему нека да избира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Васе, изборът трябва да е правилен, но е нужен!
    Самотата е страшна, брат!
    Поздрав за хубавото стихотворениее!
  • Сърдечен стих! Кураж! Там, където е гнездила любовта е кът от рая!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....