12.12.2008 г., 10:34

Избор

828 0 2
ИЗБОР

Далеч останахте в живота ми, деца.
С нищо ли не стоплих вашите сърца?
Това ли бе отплатата в живота,
който аз създавах през годините с любов?

Не искам аз за нищо да ме съжалите -
спокойно изживявам тука дните.
С любов към хората аз днес живея,
така спокойно ден след ден старея.

Годините минават в търсене на обичта -
открих я тук и няма да я разтопя.
Търсете я и вие там, където да е тя,
в душите и сърцата да остане любовта.

В живота аз на никой няма да се сърдя,
във вашия - преценете си сами.
Това, което от сърцата ви извира,
живота по своему нека да избира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васе, изборът трябва да е правилен, но е нужен!
    Самотата е страшна, брат!
    Поздрав за хубавото стихотворениее!
  • Сърдечен стих! Кураж! Там, където е гнездила любовта е кът от рая!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....