12 дек. 2008 г., 10:34

Избор

836 0 2
ИЗБОР

Далеч останахте в живота ми, деца.
С нищо ли не стоплих вашите сърца?
Това ли бе отплатата в живота,
който аз създавах през годините с любов?

Не искам аз за нищо да ме съжалите -
спокойно изживявам тука дните.
С любов към хората аз днес живея,
така спокойно ден след ден старея.

Годините минават в търсене на обичта -
открих я тук и няма да я разтопя.
Търсете я и вие там, където да е тя,
в душите и сърцата да остане любовта.

В живота аз на никой няма да се сърдя,
във вашия - преценете си сами.
Това, което от сърцата ви извира,
живота по своему нека да избира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Васе, изборът трябва да е правилен, но е нужен!
    Самотата е страшна, брат!
    Поздрав за хубавото стихотворениее!
  • Сърдечен стих! Кураж! Там, където е гнездила любовта е кът от рая!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...