20 sept 2025, 7:40

Избор

  Poesía
286 2 8

Боли ли те силно, значи си жив,

това е животът, така услужлив,

на всеки поднася различен урок,

поставя задачи с нужния срок.

 

Не пита дали си готов или не,

не спира, за да отдъхнеш поне.

Приказка не е, а тежка борба,

често се случва — стоиш на ръба.

 

Криле не растат от болки големи,

очите не греят от тежки проблеми.

Усмивката гасне в дълбока тъга,

"преди" и "после" изчезват в "сега".

 

Следва те сянка превита от скръб,

личат си следите по нейния гръб.

Небето не дава онази надежда,

яркото слънце тъмно изглежда.

 

Но болката дава и сила голяма,

в нея няма и следа от измама.

Тя ни пречиства от много злини,

извежда ги тихо през кожата ни.

 

Вярата в себе си щом съхраним,

болката не е симптом нелечим.

Лекарство вече сме ние самите,

изберем ли пред нощите дните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наздраве, Ани, и любов да има.
    Оти да се косим, като че ми мине…
  • Наздраве за избора ти към любовта, въпреки-след болката!
  • Ани, за мен винаги е удоволствие да срещна мнението ти, защото е брутално истинско. Благодаря ти, че отделяш време за творчеството ми. 🙂
  • Човек е жив, когато е щастлив! Болката променя хората често и към лошо, нейни реакции са гневът и отмъщението, които може да причинят още по-силна болка и за потърпевшия, и за околните.
    Щастлив е човек, когато няма болка, когато е удовлетворен. Болката и страданието водят до дисбаланс.
    Добре пишеш, но дори и стихът да е добър, идеята не ми допада.
    Ако някои използват болката за оправдание за слабостите си, вместо да живеят в реалността, си е техен проблем. Все едно някой да търси красота в смърта.
  • Миро.. хванах се за това, че смяташ, че болката е признак, че си жив, че учи, че дава голяма сила, пречиства злините и ги извежда от нас. Аз мисля, че болката не ни учи на хубави неща, дори когато разрязва цепките около очите ни с бръснач, та да виждаме онова, за което преди това сме били слепи. След нея през кръв проглеждаме... Тя е полезна, както казваш, само, за да си махнем пръста от котлона най-накрая. Но любовта е тази, която дава сила и лекува. Може биии.. болката и проправя път, през раната на който да влезе. Ама и с това вече не съм съгласна, защото любовта не идва нито като награда, нито по заслуги, камо ли пък по трудния път и чрез рани.. Ако е любов де. Но.. на земята, тя е въпреки.. Оригиналният и вариант е без въпреки-то. Защото любовта е единственото нещо, което няма противоположен клонинг. Наистина съм разбрала за какъв избор говориш, исках да кажа, че повечето качества, с които описа болката, сякаш са по-характерни за любовта, но тя май границата между тях е тънка

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...