Избор
Боли ли те силно, значи си жив,
това е животът, така услужлив,
на всеки поднася различен урок,
поставя задачи с нужния срок.
Не пита дали си готов или не,
не спира, за да отдъхнеш поне.
Приказка не е, а тежка борба,
често се случва — стоиш на ръба.
Криле не растат от болки големи,
очите не греят от тежки проблеми.
Усмивката гасне в дълбока тъга,
"преди" и "после" изчезват в "сега".
Следва те сянка превита от скръб,
личат си следите по нейния гръб.
Небето не дава онази надежда,
яркото слънце тъмно изглежда.
Но болката дава и сила голяма,
в нея няма и следа от измама.
Тя ни пречиства от много злини,
извежда ги тихо през кожата ни.
Вярата в себе си щом съхраним,
болката не е симптом нелечим.
Лекарство вече сме ние самите,
изберем ли пред нощите дните.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
