kasius (Бостан Бостанджиев) kasius (Бостан Бостанджиев)
5 390
2 jul 2006, 12:20  

Избор

  Poesía
654 0 4

След тежък сън,

душата ми се буди –

унило слънце

капе над света,

а в шепите му,

златен облак губи,

прозрачната си,

бяла

чистота.

 

Не са за мене

улиците шумни –

дълбая дупка

в сухата земя...

       

Омръзнаха ми

погледите умни –

омръзнаха ми

умните дела.

 

Сега попива скуката

в паважа.


Обръщам гръб –

площадите гърмят.


Не мога нито крачка

да направя,

че в лапите си

стиснал ме е... 

Град.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0