kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
2 июл. 2006 г., 12:20  

Избор 

  Поэзия
462 0 4

След тежък сън,

душата ми се буди –

унило слънце

капе над света,

а в шепите му,

златен облак губи,

прозрачната си,

бяла

чистота.

 

Не са за мене

улиците шумни –

дълбая дупка

в сухата земя...

       

Омръзнаха ми

погледите умни –

омръзнаха ми

умните дела.

 

Сега попива скуката

в паважа.


Обръщам гръб –

площадите гърмят.


Не мога нито крачка

да направя,

че в лапите си

стиснал ме е... 

Град.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??