След тежък сън,
душата ми се буди –
унило слънце
капе над света,
а в шепите му,
златен облак губи,
прозрачната си,
бяла
чистота.
Не са за мене
улиците шумни –
дълбая дупка
в сухата земя...
Омръзнаха ми
погледите умни –
омръзнаха ми
умните дела.
Сега попива скуката
в паважа.
Обръщам гръб –
площадите гърмят.
Не мога нито крачка
да направя,
че в лапите си
стиснал ме е...
Град.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
