Намръщена, с душа в отровен плен

и с поглед ледено студен,

тя вперила бе взор в далечината,

почувствала се чужда в мрачината.

Навън единствена звезда блести.

В очите ù една сълза блести.

В гърдите ù едно сърце тупти,

а в мислите - един човек мълчи.

В ръцете ù един живот лежи.

В сърцето ù една омраза ври.

В очите ù решителност се впи,

а в спомена все болката гори.

Съзнанието шепне: "Отмъсти!"

Душата ù се моли: "Пощади!" ...