Aug 25, 2012, 10:10 AM

Избор

  Poetry » Love
642 0 0

 

 

Намръщена, с душа в отровен плен

и с поглед ледено студен,

тя вперила бе взор в далечината,

почувствала се чужда в мрачината.

 

Навън единствена звезда блести.

В очите ù една сълза блести.

В гърдите ù едно сърце тупти,

а в мислите - един човек мълчи.

 

В ръцете ù един живот лежи.

В сърцето ù една омраза ври.

В очите ù решителност се впи,

а в спомена все болката гори.

 

Съзнанието шепне: "Отмъсти!"

Душата ù се моли: "Пощади!" ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...