25.08.2012 г., 10:10 ч.

Избор 

  Поезия » Любовна
440 0 0

 

 

Намръщена, с душа в отровен плен

и с поглед ледено студен,

тя вперила бе взор в далечината,

почувствала се чужда в мрачината.

 

Навън единствена звезда блести.

В очите ù една сълза блести.

В гърдите ù едно сърце тупти,

а в мислите - един човек мълчи.

 

В ръцете ù един живот лежи.

В сърцето ù една омраза ври.

В очите ù решителност се впи,

а в спомена все болката гори.

 

Съзнанието шепне: "Отмъсти!"

Душата ù се моли: "Пощади!" ...

 

 

 

 

 

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??