25.08.2012 г., 10:10

Избор

638 0 0

 

 

Намръщена, с душа в отровен плен

и с поглед ледено студен,

тя вперила бе взор в далечината,

почувствала се чужда в мрачината.

 

Навън единствена звезда блести.

В очите ù една сълза блести.

В гърдите ù едно сърце тупти,

а в мислите - един човек мълчи.

 

В ръцете ù един живот лежи.

В сърцето ù една омраза ври.

В очите ù решителност се впи,

а в спомена все болката гори.

 

Съзнанието шепне: "Отмъсти!"

Душата ù се моли: "Пощади!" ...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...