Намръщена, с душа в отровен плен
и с поглед ледено студен,
тя вперила бе взор в далечината,
почувствала се чужда в мрачината.
Навън единствена звезда блести.
В очите ù една сълза блести.
В гърдите ù едно сърце тупти,
а в мислите - един човек мълчи.
В ръцете ù един живот лежи.
В сърцето ù една омраза ври.
В очите ù решителност се впи,
а в спомена все болката гори.
Съзнанието шепне: "Отмъсти!"
Душата ù се моли: "Пощади!" ...
© Ася Все права защищены