Изборът
Всеки прави своя собствен избор,
всеки живее в своя собствен свят
и набучва сърцето си с мръсния прибор,
отдавна забравил се в животинския си глад.
Храним се не, а изяждаме себе си,
като племе канибали в безпаметен крах,
и с всяка хапка броим греховете си,
а човешкото в нас е опърлено в прах.
В безтегловност живеем, в безвремието лъскаво,
накичени с гордост, надуто се мерим с очи,
а вътре душата ни блъскаше трескаво,
от пожара на егото ни да се спаси.
А бяхме родени с мисъл божествена,
но в стока красива се превърнахме всичките,
любовта остана само дума хвалебствена,
а добродетелта, запечатана в книги за притчите.
Овладявахме света, но поробихме себе си,
във вериги от алчност, безверие и гняв,
а сърцата ни, свити като увяхнали лотоси,
се носят от извора към пустия бряг.
Избирай, човеко, избирай внимателно,
с какво ще нахраниш свойта душа,
че докато служиш на егото си тъй старателно,
след теб ще остане само недояден греха.
© Павел Лазаров Todos los derechos reservados
с какво ще нахраниш свойта душа,
че докато служиш на егото си тъй старателно,
след теб ще остане само недояден греха.
Браво!