Изборът

Всеки прави своя собствен избор,

всеки живее в своя собствен свят

и набучва сърцето си с мръсния прибор,

отдавна забравил се в животинския си глад.

Храним се не, а изяждаме себе си,

като племе канибали в безпаметен крах,

и с всяка хапка броим греховете си,

а човешкото в нас е опърлено в прах.

В безтегловност живеем, в безвремието лъскаво,

накичени с гордост, надуто се мерим с очи,

а вътре душата ни блъскаше трескаво,

от пожара на егото ни да се спаси.

А бяхме родени с мисъл божествена,

но в стока красива се превърнахме всичките,

любовта остана само дума хвалебствена,

а добродетелта, запечатана в книги за притчите.

Овладявахме света, но поробихме себе си,

във вериги от алчност, безверие и гняв,

а сърцата ни, свити като увяхнали лотоси,

се носят от извора към пустия бряг.

Избирай, човеко, избирай внимателно,

с какво ще нахраниш свойта душа,

че докато служиш на егото си тъй старателно,

след теб ще остане само недояден греха.