26 ago 2022, 10:02

Изчезваме за секунди...

  Poesía
685 0 1

Когато свалиш розовите очила
Поглеждаш трезво на света
Прехвърляш всяка дума
Всеки поглед
Прочиташ всеки неизказан ред
Осъзнаваш всяка лъжа
И за миг...
Изчезваме за секунди!... 
Оставяш спомена там...
Където му е мястото
Заключваш го в онази кутия
Пъхаш я под леглото
И просто забравяш за нея. 
Изчезнали за секунди... 
Това сме сега! 
Това и ще бъдем! 
Излизаш от емоционални затвор
И точно в този момент вече знаеш...
И това мина! 
И най-хубавото тепърва предстои! ... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...