26 авг. 2022 г., 10:02

Изчезваме за секунди...

Поэзия

679 0 1

Когато свалиш розовите очила
Поглеждаш трезво на света
Прехвърляш всяка дума
Всеки поглед
Прочиташ всеки неизказан ред
Осъзнаваш всяка лъжа
И за миг...
Изчезваме за секунди!...
Оставяш спомена там...
Където му е мястото
Заключваш го в онази кутия
Пъхаш я под леглото
И просто забравяш за нея.
Изчезнали за секунди...
Това сме сега!
Това и ще бъдем!
Излизаш от емоционални затвор
И точно в този момент вече знаеш...
И това мина!
И най-хубавото тепърва предстои! ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0