10 may 2017, 21:29

Изчезващата светлина

442 1 0

Мъглата се вдига,
завесите също,
аз съм отворена книга,
тайни вече не крия.
Мечтая за глътка свобода,
за приятния полъх на вятъра,
за нежната ласка на любовта,
но самота около мен цари.
С красотата си ме заплени,
в пламъците безжалостно ме хвърли!
Това си ти,
изчезващата светлина,
мълчаливата тъга,
приятелката на смъртта.
Всеки ден с болка е изпълнен,
щом ти не си до мен,
всяка песен недовършена е,
ако не е запята от теб и мен.
Отново изгубен в любовта,
проклинан от жалката си съдба,
аз падам ли падам,
страдам ли страдам...
Искам да те мразя,
искам името ти с ярост да крещя,
но пред теб се прекланям,
зората в очите ти желая,
да обикнеш моето сърце мечтая!
Това е болката на страстта,
нещастието на личността,
миг на тъга.
Слънчевата ти усмивка сънувах,
в океан от фалшиви обещания плувах,
къдриците ти нежно галех,
в собствените си сълзи се давех.
Плача ли плача,
сам съм на ръба,
на ръба да обичам,
на ръба теб да отричам...
Изчезващата светлина
в душата ти виждам.
Умиращата надежда
в сърцето си усещам.


 В. Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вангел Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...