Мъглата се вдига,
завесите също,
аз съм отворена книга,
тайни вече не крия.
Мечтая за глътка свобода,
за приятния полъх на вятъра,
за нежната ласка на любовта,
но самота около мен цари.
С красотата си ме заплени,
в пламъците безжалостно ме хвърли!
Това си ти,
изчезващата светлина, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация