Мъглата се вдига,
завесите също,
аз съм отворена книга,
тайни вече не крия.
Мечтая за глътка свобода,
за приятния полъх на вятъра,
за нежната ласка на любовта,
но самота около мен цари.
С красотата си ме заплени,
в пламъците безжалостно ме хвърли!
Това си ти,
изчезващата светлина, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up