В памет на бащата на моите деца.
Отива си животът...
Изстиват всички сънища...
* Издихание *
И ме боли. От всичките ми мисли,
от всичките ми болки по всички сетива.
И е студено в къщи, премръзнали са пръстите,
изтръпнали са устните. И всички пътища.
Опитвам да си спомня, кога е било слънчево,
кога е било пролет с разцъфнали цветя,
ще да e било зимата и ледена и вкопчена,
изстива всички мисли и всички сънища... ...