В памет на бащата на моите деца.
Отива си животът...
Изстиват всички сънища...
* Издихание *
И ме боли. От всичките ми мисли,
от всичките ми болки по всички сетива.
И е студено в къщи, премръзнали са пръстите,
изтръпнали са устните. И всички пътища.
Опитвам да си спомня, кога е било слънчево,
кога е било пролет с разцъфнали цветя,
ще да e било зимата и ледена и вкопчена,
изстива всички мисли и всички сънища...
било е просто времето препускащо отчайващо
донесло ни не щастия и много сивоти,
били са само блянове преминали случайности,
не могат да ни стоплят дори да си простим...
за собствените слабости за всичките терзания
за всички изневери в студените ни дни,
за грешните посоки, в живота-изтерзания,
за земните ни полюси, и всичките стрелби.
Сега е вече краят, с изписаните страници,
без радост без признания, за обич, топлина
протича и по вените безкрайната безумица,
че те прегръща раят, а няма светлина.
И затова боли. От всичката безсмислица,
от всичките ми мисли за празните ми дни.
В студената ни къща, във някаква просъница...
издъхва и последната ни вяра за мечти...
Румяна Цветанова (Rumiana Tsvetanova)
26. 03. 2017 Athens Greece*
© Румяна Цветанова All rights reserved.