В памет на бащата на моите деца.
Отива си животът...
Изстиват всички сънища...
* Издихание *
И ме боли. От всичките ми мисли,
от всичките ми болки по всички сетива.
И е студено в къщи, премръзнали са пръстите,
изтръпнали са устните. И всички пътища.
Опитвам да си спомня, кога е било слънчево,
кога е било пролет с разцъфнали цветя,
ще да e било зимата и ледена и вкопчена,
изстива всички мисли и всички сънища... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Благодаря на сайта за поканата! Благодаря Ви от сърце.
Но ми е трудно да пиша отново стих. Бих предпочела това да става с копи пейст, защото стиховете сами по себе си, са достатъчно дълги.