20 nov 2007, 14:46

Издирвам се

  Poesía
746 0 7

Издирвам се.

Някой някъде ме е скрил

и е забравил да ми каже къде.

(За всеки случай.)

Аз пък забравих да се потърся.

Все нямах време.

Сега имам.

Имам всичкото време на света,

за да се сетя какво търся.

 

Не му се сърдя на този някой.

Сигурно съм го накарала

да ме изгони надалече от мен.

И той ме е послушал.

И сигурно майка му

не е вярвала във вещици

и е забравила да го предупреди

да не вярва на жени със зелени очи.

 

Не държа да се намеря цялата.

Може и на порции.

За да съм по-поносима.

Преди все не можеха да ме понасят.

На малки порции е най-добре.

Да не взема да си приседна.

Келнер, една задушена порция от мен

и бутилка кръв от две и и някоя.

 

Поне на едно свиждане

да можех да си отида.

Да видя как точно изглеждам

зад прозрачна плексигласова стена.

Да поговоря със себе си

по телефона.

И ако на най-интересното

влезе майка ми

и ми каже да затварям,

значи съм се намерила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...