Издирвам се
Издирвам се.
Някой някъде ме е скрил
и е забравил да ми каже къде.
(За всеки случай.)
Аз пък забравих да се потърся.
Все нямах време.
Сега имам.
Имам всичкото време на света,
за да се сетя какво търся.
Не му се сърдя на този някой.
Сигурно съм го накарала
да ме изгони надалече от мен.
И той ме е послушал.
И сигурно майка му
не е вярвала във вещици
и е забравила да го предупреди
да не вярва на жени със зелени очи.
Не държа да се намеря цялата.
Може и на порции.
За да съм по-поносима.
Преди все не можеха да ме понасят.
На малки порции е най-добре.
Да не взема да си приседна.
Келнер, една задушена порция от мен
и бутилка кръв от две и и някоя.
Поне на едно свиждане
да можех да си отида.
Да видя как точно изглеждам
зад прозрачна плексигласова стена.
Да поговоря със себе си
по телефона.
И ако на най-интересното
влезе майка ми
и ми каже да затварям,
значи съм се намерила.
© Мария Василева All rights reserved.
