16 ene 2018, 1:01

Издишане

1.3K 0 0

Животи, мигове, колачета, нанизани са редом на душицата – червен конец,

Някои – недоизпечени, други са таман, а трети – прегорели,

Ала с еднакво дъхава и втасала Срединка…

Окачени на чардаците на Битието.

Непрекъснато изважда ги от Фурната Сърце и Ум,

а в Пекарната тестото просто Е. В сърцевината му – кълбото от червена прежда.

А Майсторска магична сила закача във верига дъхавите търкалца, дорде опашат надълго и широко Питата Земя във мозайки от цветя. Рисуват те поляни, рисуват черни ниви, дълбоки езера и необятни океани. Обагрят със нюанси на светлото и тъмното във Всичко и Навсякъде.

 

Дорде Мигът дойде!

 

Мигът на мощните потоци Светлина, що коричките, разядоха, средата я погълнаха и благоволиха над конеца… Земята се превърна в гигантското кълбо от преждата червена на Азовете Висши съвършени.

Заиздига се с надежда отново, да се свърже с кълбото в Пекарната и да го увеличи.

 

Дъх откъсна се от Битието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Чаушева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

23 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...