Jan 16, 2018, 1:01 AM

Издишане

1.3K 0 0

Животи, мигове, колачета, нанизани са редом на душицата – червен конец,

Някои – недоизпечени, други са таман, а трети – прегорели,

Ала с еднакво дъхава и втасала Срединка…

Окачени на чардаците на Битието.

Непрекъснато изважда ги от Фурната Сърце и Ум,

а в Пекарната тестото просто Е. В сърцевината му – кълбото от червена прежда.

А Майсторска магична сила закача във верига дъхавите търкалца, дорде опашат надълго и широко Питата Земя във мозайки от цветя. Рисуват те поляни, рисуват черни ниви, дълбоки езера и необятни океани. Обагрят със нюанси на светлото и тъмното във Всичко и Навсякъде.

 

Дорде Мигът дойде!

 

Мигът на мощните потоци Светлина, що коричките, разядоха, средата я погълнаха и благоволиха над конеца… Земята се превърна в гигантското кълбо от преждата червена на Азовете Висши съвършени.

Заиздига се с надежда отново, да се свърже с кълбото в Пекарната и да го увеличи.

 

Дъх откъсна се от Битието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Чаушева All rights reserved.

The work is a contestant:

23 place

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...