Животи, мигове, колачета, нанизани са редом на душицата – червен конец,

Някои – недоизпечени, други са таман, а трети – прегорели,

Ала с еднакво дъхава и втасала Срединка…

Окачени на чардаците на Битието.

Непрекъснато изважда ги от Фурната Сърце и Ум,

а в Пекарната тестото просто Е. В сърцевината му – кълбото от червена прежда.

А Майсторска магична сила закача във верига дъхавите търкалца, дорде опашат надълго и широко Питата Земя във мозайки от цветя. Рисуват те поляни, рисуват черни ниви, дълбоки езера и необятни океани. Обагрят със нюанси на светлото и тъмното във Всичко и Навсякъде.

Дорде Мигът дойде!

Мигът на мощните потоци Светлина, що коричките, разядоха, средата я погълнаха и благоволиха над конеца… Земята се превърна в гигантското кълбо от преждата червена на Азовете Висши съвършени.

Заиздига се с надежда отново, да се свърже с кълбото в Пекарната и да го увеличи.

Дъх откъсна се от Битието.