28 ene 2017, 18:49

Издишвам всичките мъгли

Poesía » Del paisaje, Filosófica

540 0 3

Тишина. Зора. Изваяни лъчи
пробиват въздуха с мъглите,
дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега –
усещам гордата си тежест,
от утринта познава се денят,
ведно и цялата безбрежност.
Издишвам всичките мъгли,
а пàрата с кристалчета се носи,
нима в студа откривам висоти –
без мисли разни и въпроси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Putin (Владимир Владимирович)

Много е хубаво!

2017-01-29T11:14:03+02:00
Веси_Еси (Еси)

"...Издишвам всичките мъгли,
а пàрата с кристалчета се носи..."
Прекрасно!

2017-01-29T09:36:32+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Отличава се,много ми хареса особено това,много образно го усетих:
"дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега –
усещам гордата си тежест"

2017-01-28T20:46:34+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0