28 янв. 2017 г., 18:49

Издишвам всичките мъгли

Поэзия » Пейзажная, Философская

537 0 3

Тишина. Зора. Изваяни лъчи
пробиват въздуха с мъглите,
дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега –
усещам гордата си тежест,
от утринта познава се денят,
ведно и цялата безбрежност.
Издишвам всичките мъгли,
а пàрата с кристалчета се носи,
нима в студа откривам висоти –
без мисли разни и въпроси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Putin (Владимир Владимирович)

Много е хубаво!

2017-01-29T11:14:03+02:00
Веси_Еси (Еси)

"...Издишвам всичките мъгли,
а пàрата с кристалчета се носи..."
Прекрасно!

2017-01-29T09:36:32+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Отличава се,много ми хареса особено това,много образно го усетих:
"дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега –
усещам гордата си тежест"

2017-01-28T20:46:34+02:00