Издишвам всичките мъгли
Тишина. Зора. Изваяни лъчи
пробиват въздуха с мъглите,
дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега –
усещам гордата си тежест,
от утринта познава се денят,
ведно и цялата безбрежност.
Издишвам всичките мъгли,
а пàрата с кристалчета се носи,
нима в студа откривам висоти –
без мисли разни и въпроси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
