p74poli (ЛЪЧИСТА)
297 99
28.01.2017 г., 18:49 ч.

Издишвам всичките мъгли 

  Поезия » Пейзажна, Философска
330 0 3

Тишина. Зора. Изваяни лъчи
пробиват въздуха с мъглите,
дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега –
усещам гордата си тежест,
от утринта познава се денят,
ведно и цялата безбрежност.
Издишвам всичките мъгли,
а пàрата с кристалчета се носи,
нима в студа откривам висоти –
без мисли разни и въпроси.

 

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво!
  • "...Издишвам всичките мъгли,
    а пàрата с кристалчета се носи..."
    Прекрасно!
  • Отличава се,много ми хареса особено това,много образно го усетих:
    "дърветата – изправени бойци,
    на пост са редом със звездите.
    Нозете ми потъват из снега –
    усещам гордата си тежест"
Предложения
: ??:??