2 abr 2008, 10:19

Издъхна ми писалката 

  Poesía
579 0 12

Издъхна ми писалката... от писане.

Ненужните въпроси хвърлих в кошчето.

Веднъж се случило и явно писано...

Съдбата е като ръждиво ножче.

 

Издъхна ми писалката... И още...

Душата ми пресъхна от обичане.

Като оазис си в студените си нощи

и като сянка, нямаща предричане.

 

Но дори и в дневниците пожълтели,

намирам те потънал във мълчание.

В очите ми до кърваво е... смелост,

разбила непонятно разстоянието.

 

Издъхна ми писалката от... писане.

Пречупиха се болно всички мостове.

Веднъж се случило и явно писано...

Останаха единствено въпросите.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??