2.04.2008 г., 10:19 ч.

Издъхна ми писалката 

  Поезия
5.0 / 6
665 0 12
Издъхна ми писалката... от писане.
Ненужните въпроси хвърлих в кошчето.
Веднъж се случило и явно писано...
Съдбата е като ръждиво ножче.
Издъхна ми писалката... И още...
Душата ми пресъхна от обичане.
Като оазис си в студените си нощи
и като сянка, нямаща предричане.
Но дори и в дневниците пожълтели,
намирам те потънал във мълчание.
В очите ми до кърваво е... смелост,
разбила непонятно разстоянието. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • Разпилени парчета дъга по разплакани тъжни площади. Дълго вика по мене дъжда. Аз пък дълго мълчах … ...
  • Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината – на цигулка,...
  • Обичай ме, но не от разстояние, така обичат слабите мъже! Поискай ме с най-силното желание – завинаг...

Още произведения »