Издъхна ми писалката
Издъхна ми писалката... от писане.
Ненужните въпроси хвърлих в кошчето.
Веднъж се случило и явно писано...
Съдбата е като ръждиво ножче.
Издъхна ми писалката... И още...
Душата ми пресъхна от обичане.
Като оазис си в студените си нощи
и като сянка, нямаща предричане.
Но дори и в дневниците пожълтели,
намирам те потънал във мълчание.
В очите ми до кърваво е... смелост,
разбила непонятно разстоянието.
Издъхна ми писалката от... писане.
Пречупиха се болно всички мостове.
Веднъж се случило и явно писано...
Останаха единствено въпросите.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
заглавието ме събори
-
Много хубав стих,Сияна!Поздравления!
-
Аплодисменти, Сиянче!!!
-
Много добро!
Поздрави! -
Писалката - празна.
Хартията - мръсна.
Душата отдавна
не хае за чувства.
Умът ми препуска
без цел и посока.
Земята е пуста,
... а Бог е високо.
п.п. има и други писалки
Поздрави! -
Гушкам те, Сиска, за този стих!!!
-
Интересна идея...великолепен стих!
с обич, Сияна. Нека писалката е винаги с теб! -
Да бе, издъхнала!
Много е хубаво! -
Много яко. идеята страхотна! Комплименти!
-
Хей,пролет е.Усмихни се!!!
Писалката на поета понякога е уморена,но никога не умира.Събуди я.
От мен,за твоята душа един коктейл-любов,нежност,приятелство....добави и ти каквото мислиш,че и е нужно,и й го дай.Не и позволявай да пресъхне!
Прегръщам те силно!!! -
Сияна, докосваш. Явно писано е да боли.
Пулсират въпросите, отговори ненамерили.
Поздрав и усмивка за теб.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!