Издъхна ми писалката
Издъхна ми писалката... от писане.
Ненужните въпроси хвърлих в кошчето.
Веднъж се случило и явно писано...
Съдбата е като ръждиво ножче.
Издъхна ми писалката... И още...
Душата ми пресъхна от обичане.
Като оазис си в студените си нощи
и като сянка, нямаща предричане.
Но дори и в дневниците пожълтели,
намирам те потънал във мълчание.
В очите ми до кърваво е... смелост,
разбила непонятно разстоянието.
Издъхна ми писалката от... писане.
Пречупиха се болно всички мостове.
Веднъж се случило и явно писано...
Останаха единствено въпросите.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
