Издължени сенки
Издължени сенки
Пътеката от спомени навиваш.
Събираш и луната и звездите.
В очи като кафетата горчиви
писукат на сърцата ни водите.
Любовно. Няма никой. Тук е тихо.
А слънцето е рана обкръжена
от летен бяг на облаци и вихър,
душите от далечното сближени.
Почиват, руменеят като есен,
сълзите сред чертичките безумни
за тебе заблещукват като песен.
Прегръща ни сънят от топла шума.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
