Издължени сенки
Издължени сенки
Пътеката от спомени навиваш.
Събираш и луната и звездите.
В очи като кафетата горчиви
писукат на сърцата ни водите.
Любовно. Няма никой. Тук е тихо.
А слънцето е рана обкръжена
от летен бяг на облаци и вихър,
душите от далечното сближени.
Почиват, руменеят като есен,
сълзите сред чертичките безумни
за тебе заблещукват като песен.
Прегръща ни сънят от топла шума.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
