Пътеката от спомени навиваш.
Събираш и луната и звездите.
В очи като кафетата горчиви
писукат на сърцата ни водите.
Любовно. Няма никой. Тук е тихо.
А слънцето е рана обкръжена
от летен бяг на облаци и вихър,
душите от далечното сближени.
Почиват, руменеят като есен,
сълзите сред чертичките безумни
за тебе заблещукват като песен.
Прегръща ни сънят от топла шума.
© Йоана All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
