Пътеката от спомени навиваш.
Събираш и луната и звездите.
В очи като кафетата горчиви
писукат на сърцата ни водите.
Любовно. Няма никой. Тук е тихо.
А слънцето е рана обкръжена
от летен бяг на облаци и вихър,
душите от далечното сближени.
Почиват, руменеят като есен,
сълзите сред чертичките безумни
за тебе заблещукват като песен.
Прегръща ни сънят от топла шума.
© Йоана All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
