Като мастило са устните ти,
запечатали се върху моите,
оставили следи в душата ми,
а целувките ти - във вените.
Като бяло платно - кожата ти,
тялото ти, частица от небето,
сърцето ми така опиянено,
въздуха, хляба и водата си.
Главата ми върху гръдта ти,
щом се умори – почива си.
Ръката ти върху гърба ми –
и на душата ми ѝ се живее. ...