Изгарям в желанието си
Изгарям в желанието си
Като мастило са устните ти,
запечатали се върху моите,
оставили следи в душата ми,
а целувките ти - във вените.
Като бяло платно - кожата ти,
тялото ти, частица от небето,
сърцето ми така опиянено,
въздуха, хляба и водата си.
Главата ми върху гръдта ти,
щом се умори – почива си.
Ръката ти върху гърба ми –
и на душата ми ѝ се живее.
Рисувам те в огън от ласки,
и се откривам в пламъци.
И тъй в теб оставам огън
и изгарям в желанието си.
Двама сме извор на мечти,
а всъщност сме едно цяло.
Спътник си ти в живота ми,
в сърцето ми оставаш ти…
© Лили Вълчева All rights reserved.
