27 nov 2016, 10:29

Изгарям в огън

662 1 6

 

Намерих те случайно.

Не търсех никого и нищо.

Дали не сторих грях, че се спрях.

Но беше токова различно.

В нощната тъма светеха въздишки.

Очите тъмни езера, но грееха.

Защо? Какво? Ти ли ме омая?

Не зная!

Шеметно се влюбих аз в теб.

Ти като бързей воден цяла ме обля.

Вълни горещи събуждаха страстта.

Поисках те! Пожелах те!

И цъфна любовта в гърдите!

Гласът ти нежен носи топлина.

Чувства! Копнеж!  Светлина в мрака!

Нима е много?

Искам да те помня! Да извървим с тебе пътя!

Хиляди въпроси! Разкъсват ме на парещи парчета!

Изгарящи душата ми от любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...