27 нояб. 2016 г., 10:29

Изгарям в огън

665 1 6

 

Намерих те случайно.

Не търсех никого и нищо.

Дали не сторих грях, че се спрях.

Но беше токова различно.

В нощната тъма светеха въздишки.

Очите тъмни езера, но грееха.

Защо? Какво? Ти ли ме омая?

Не зная!

Шеметно се влюбих аз в теб.

Ти като бързей воден цяла ме обля.

Вълни горещи събуждаха страстта.

Поисках те! Пожелах те!

И цъфна любовта в гърдите!

Гласът ти нежен носи топлина.

Чувства! Копнеж!  Светлина в мрака!

Нима е много?

Искам да те помня! Да извървим с тебе пътя!

Хиляди въпроси! Разкъсват ме на парещи парчета!

Изгарящи душата ми от любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...