27 нояб. 2016 г., 10:29

Изгарям в огън

663 1 6

 

Намерих те случайно.

Не търсех никого и нищо.

Дали не сторих грях, че се спрях.

Но беше токова различно.

В нощната тъма светеха въздишки.

Очите тъмни езера, но грееха.

Защо? Какво? Ти ли ме омая?

Не зная!

Шеметно се влюбих аз в теб.

Ти като бързей воден цяла ме обля.

Вълни горещи събуждаха страстта.

Поисках те! Пожелах те!

И цъфна любовта в гърдите!

Гласът ти нежен носи топлина.

Чувства! Копнеж!  Светлина в мрака!

Нима е много?

Искам да те помня! Да извървим с тебе пътя!

Хиляди въпроси! Разкъсват ме на парещи парчета!

Изгарящи душата ми от любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...