27.11.2016 г., 10:29

Изгарям в огън

670 1 6

 

Намерих те случайно.

Не търсех никого и нищо.

Дали не сторих грях, че се спрях.

Но беше токова различно.

В нощната тъма светеха въздишки.

Очите тъмни езера, но грееха.

Защо? Какво? Ти ли ме омая?

Не зная!

Шеметно се влюбих аз в теб.

Ти като бързей воден цяла ме обля.

Вълни горещи събуждаха страстта.

Поисках те! Пожелах те!

И цъфна любовта в гърдите!

Гласът ти нежен носи топлина.

Чувства! Копнеж!  Светлина в мрака!

Нима е много?

Искам да те помня! Да извървим с тебе пътя!

Хиляди въпроси! Разкъсват ме на парещи парчета!

Изгарящи душата ми от любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...