27.11.2016 г., 10:29

Изгарям в огън

659 1 6

 

Намерих те случайно.

Не търсех никого и нищо.

Дали не сторих грях, че се спрях.

Но беше токова различно.

В нощната тъма светеха въздишки.

Очите тъмни езера, но грееха.

Защо? Какво? Ти ли ме омая?

Не зная!

Шеметно се влюбих аз в теб.

Ти като бързей воден цяла ме обля.

Вълни горещи събуждаха страстта.

Поисках те! Пожелах те!

И цъфна любовта в гърдите!

Гласът ти нежен носи топлина.

Чувства! Копнеж!  Светлина в мрака!

Нима е много?

Искам да те помня! Да извървим с тебе пътя!

Хиляди въпроси! Разкъсват ме на парещи парчета!

Изгарящи душата ми от любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...