Изгарям в огън
Намерих те случайно.
Не търсех никого и нищо.
Дали не сторих грях, че се спрях.
Но беше токова различно.
В нощната тъма светеха въздишки.
Очите тъмни езера, но грееха.
Защо? Какво? Ти ли ме омая?
Не зная!
Шеметно се влюбих аз в теб.
Ти като бързей воден цяла ме обля.
Вълни горещи събуждаха страстта.
Поисках те! Пожелах те!
И цъфна любовта в гърдите!
Гласът ти нежен носи топлина.
Чувства! Копнеж! Светлина в мрака!
Нима е много?
Искам да те помня! Да извървим с тебе пътя!
Хиляди въпроси! Разкъсват ме на парещи парчета!
Изгарящи душата ми от любов!
© Йонка Янкова All rights reserved.
