Ти си огънят,
който разпалва пожари.
Лумнали пламъци...
дъжд от искри...
Страстна феерия...
пали...
гори...
А аз съм листо –
сухо и старо,
с което вятърът се шегува...
без посока подмята.
И се страхува...
че ако случайно...
нарочно...
приближи ме до теб...
Разбрах!
То мигом ще стана
на прах!
© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados