Изгаряне
Ти си огънят,
който разпалва пожари.
Лумнали пламъци...
дъжд от искри...
Страстна феерия...
пали...
гори...
А аз съм листо –
сухо и старо,
с което вятърът се шегува...
без посока подмята.
И се страхува...
че ако случайно...
нарочно...
приближи ме до теб...
Разбрах!
То мигом ще стана
на прах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
