Обичаха се, търсеха се... правеха...
каквото искат със телата си...
До степен най-последна на изгаряне!
До загуба във паметта си!
А розовата пепел, разпиляна,
шептеше нещо тъжно на цветята...
Едва ли пак ще има някога...
изгаряне такова в сетивата...
Ще има пак, отвръщаха цветята.
Животът ни дели се на сезони.
След зима идва пролет,
после лято и пак любов,
която ще запомним!
© Рот Блак Todos los derechos reservados