ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
1 abr 2011, 22:09

Изгнание

1.2K 0 15

Нима си крепост с поглед недостъпна...

Защо с мечта душата ми плени?

Подхлъзнах се в осанката ти тръпна,

загубих  в бой съня - и ме боли...

 

И меча си кръстосах  в самотата,

с копнеж от нежна мисъл изкован...

Нима си ти с щита от свян жената,

достойна  да превърже моя плам -

 

ранен във битки жадно-смъртоносни

и абдикирал пред красивата стрела,

забила с  тетивата чернокоса

най-сладката отрова на света...

 

В изгнание вземи ме в твойта кула,

вода и хляб не искам, а любов,

и осъди ме - доживот да бъда

измъчван от неспирния ти зов...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Наско, благодаря ...и за този невероятен блус...
    Поезия и музика да се целуват в деня ти!!!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Ники, Жени, Галя, Роси- щастлив съм, че сте ми на гости, момичета!!!
    Хубав ден ви желая!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Дали блондинките да не станем чернокоси, че то направо си е за завиждане?!
    Просто се радвам на хубавия ти стих!
    Поздравления!
  • velikataniki (Николина Милева)
    velikataniki (Николина Милева)
    Огииииииииииии
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Галина, Нина, Силвия, Данче, благодаря ви сърдечно!

    Мите, аз не пиша исторически роман - а стих... защо човек да не може да "абдикира" от властта над себе си, ако е улучен и ранен от любовна стрела, да пожелае да е "изгнаник" в нечия душа(кула)...Размърдай си малко въображението... Римите също мисля, че ги бива... И не слагай отдолу това "нищо лично",защото е точно обратното...Въздържам се засега да пускам коментари от твоя тип - заядливо-хапливи на произведенията ти, но чашата прелива...

    Хубав да е денят ви!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0