Нима си крепост с поглед недостъпна...
Защо с мечта душата ми плени?
Подхлъзнах се в осанката ти тръпна,
загубих в бой съня - и ме боли...
И меча си кръстосах в самотата,
с копнеж от нежна мисъл изкован...
Нима си ти с щита от свян жената,
достойна да превърже моя плам -
ранен във битки жадно-смъртоносни
и абдикирал пред красивата стрела,
забила с тетивата чернокоса
най-сладката отрова на света... ...